8Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове; (Рим 1:25; 1 Кор 12:2; 1 Кор 13:12; Еф 2:11; Еф 2:12; 1 Сол 1:9; 1 Сол 4:5)9а сега, когато познахте Бога, или по-добре – като бяхте познати от Бога, как се връщате назад към слабите и жалки[1] първоначални учения, на които отново желаете да робувате? (Рим 8:3; 1 Кор 8:3; 1 Кор 13:12; Гал 3:3; Кол 2:20; 2 Тим 2:19; Евр 7:18)10Вие пазите дните, месеците, времената и годините. (Рим 14:5; Кол 2:16)11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. (Гал 2:2; Гал 5:2; Гал 5:4; 1 Сол 3:5)12Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте извършили спрямо мене никаква неправда, (2 Кор 2:5)13но сами знаете, че първия път ви проповядвах благовестието при телесна слабост; (1 Кор 2:3; 2 Кор 11:30; 2 Кор 12:7; 2 Кор 12:9; Гал 1:6)14но пак това, което беше изкушение за вас в състоянието на моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, а ме приехте като Божий ангел, като Христос Исус. (2 Цар 19:27; Зах 12:8; Мал 2:7; Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20; 1 Сол 2:13)15Тогава къде е онова ваше изповядано блаженство? Понеже свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.16И така, аз неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината? (Гал 2:5; Гал 2:14)17Тези учители ви търсят ревностно не по добър начин; те даже желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите ревностно тях. (Рим 10:2; 2 Кор 11:2)18Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то по всяко време, а не само когато аз се намирам между вас.19Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас, (1 Кор 4:15; Флм 1:10; Як 1:18)20бих желал да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
Агар и Сара – символи на двата завета
21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закон, не чувате ли какво казва законът?22Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната; (Бит 16:15; Бит 21:2; Бит 21:3)23но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание. (Бит 18:10; Бит 18:14; Бит 21:1; Бит 21:2; Рим 9:7; Рим 9:8; Евр 11:11)24И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. (Вт 33:2; Рим 8:15)25А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Йерусалим, защото тя е в робство с децата си.26А горният Йерусалим е свободен, който е майка на всички; (Ис 2:2; Ис 60:1; Евр 12:22; Отк 3:12; Отк 21:2; Отк 21:10)27защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; възкликни и извикай, ти, която не си била в родилни болки, защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“ (Ис 54:1)28А ние, братя, както Исаак, сме чеда на обещание. (Д А 3:25; Рим 9:8; Гал 3:29)29Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. (Бит 21:9; Гал 5:11; Гал 6:12)30Обаче какво казва Писанието? „Изгони слугинята и сина и; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“ (Бит 21:10; Бит 21:12; Йн 8:35; Гал 3:8; Гал 3:22)31Затова, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната. (Йн 8:36; Гал 5:1; Гал 5:13)
Галатяни 4
Верен
1Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,2а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.3Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща[1] на света;4но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,5за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.6И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!7Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.8Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;9а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате?10Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините.11Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно.12Моля ви, братя, бъдете като мен, защото и аз съм като вас. Не сте ми сторили никаква неправда.13Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;14и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.15Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.16И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?17Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин – те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.18Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.19Дечица мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази Христос във вас,20желал бих да съм сега при вас и да променя тона си, защото съм в недоумение за вас.21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?22Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната;23но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание.24И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;25и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;26а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.27Защото е писано: „Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“28Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание[2].29Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.30Обаче какво казва Писанието? „Изпъдѝ слугинята и сина ѝ, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“31И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.