1Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. (Д А 15:2)2А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал. (Д А 15:12; Фил 2:16; 1 Сол 3:5)3Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже. (Д А 16:3)4Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят – (Д А 15:1; Д А 15:24; 2 Кор 11:20; 2 Кор 11:26; Гал 4:3; Гал 4:9; Гал 5:1; Гал 5:13)5пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. (Гал 2:14; Гал 3:1; Гал 4:16)6А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение; (Вт 10:17; 2 Лет 19:7; Йов 34:19; Д А 10:34; Рим 2:11; 2 Кор 12:11; Гал 6:3; Еф 6:9)7а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните (Д А 13:46; Рим 1:5; Рим 11:13; 1 Сол 2:4; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)8(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците), (Д А 9:15; Д А 13:2; Д А 22:21; Д А 26:17; Д А 26:18; 1 Кор 15:10; Гал 1:16; Гал 3:5; Кол 1:29)9и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. (Мт 16:18; Рим 1:5; Рим 12:3; Рим 12:6; Рим 15:15; 1 Кор 15:10; Еф 2:20; Еф 3:8; Отк 21:14)10Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша. (Д А 11:30; Д А 24:17; Рим 15:25; 1 Кор 16:1; 2 Кор 8:9; 2 Кор 9:1)
Петър и Павел в Антиохия
11А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил. (Д А 15:35)12Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. (Д А 10:28; Д А 11:3; Д А 21:20)13И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? (Д А 10:28; Д А 11:3; Гал 2:5; 1 Тим 5:20)15Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците, (Мт 9:11; Д А 15:10; Д А 15:11; Еф 2:3; Еф 2:12)16като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. (Пс 143:2; Д А 13:38; Д А 13:39; Рим 1:17; Рим 3:20; Рим 3:22; Рим 3:28; Рим 8:3; Гал 3:11; Гал 3:24; Тит 3:7; Евр 7:18; Евр 7:19)17Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! (Рим 3:19; Рим 3:24; 1 Йн 3:8; 1 Йн 3:9)18Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.19Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. (Рим 6:11; Рим 6:14; Рим 7:4; Рим 7:6; Рим 8:2; 2 Кор 5:15; 1 Сол 5:10; Евр 9:14; 1 Пет 4:2)20Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. (Рим 6:6; 2 Кор 5:15; Гал 1:4; Гал 5:24; Гал 6:14; Еф 5:2; 1 Сол 5:10; Тит 2:14; 1 Пет 4:2)21Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно. (Рим 11:6; Гал 3:21; Гал 5:2; Гал 5:4; Евр 7:1)
Галатяни 2
Верен
1Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.2Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях[1], да не би да тичам или да съм тичал напразно.3Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;4и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,5на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.6А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;7а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –8защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –9и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове[2], дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.10Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.11Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.12Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.13И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?15Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,16като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.17Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!18Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.19Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.20Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.21Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.