1След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. (Бит 27:43; Бит 28:13; Бит 28:19)2Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; (Бит 18:19; Бит 31:19; Бит 31:34; Изх 19:10; И Н 24:2; И Н 24:15; И Н 24:23; 1 Цар 7:3)3и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. (Бит 28:20; Бит 31:3; Бит 31:42; Бит 32:7; Бит 32:24; Пс 107:6)4И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. (И Н 24:26; Съд 9:6; Ос 2:13)5След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове. (Изх 15:16; Изх 23:27; Изх 34:24; Вт 11:25; И Н 2:9; И Н 5:1; 1 Цар 14:15; 2 Лет 14:14)6И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него. (Бит 28:19; Бит 28:22)7И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[1], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог. (Бит 28:13; Екл 5:4)8По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[2]. (Бит 24:59)9И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови. (Ос 12:4)10Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил. (Бит 17:5; Бит 32:28)11Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти; (Бит 17:1; Бит 17:5; Бит 17:6; Бит 17:16; Бит 28:3; Бит 48:3; Бит 48:4; Изх 6:3)12и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 26:3; Бит 26:4; Бит 28:13)13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори. (Бит 17:22)14И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло. (Бит 28:18)15Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. (Бит 28:19)
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17А като се мъчеше да роди, бабата и каза: Не бой се, защото имаш още един син. (Бит 30:24; 1 Цар 4:20)18А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[3], а баща му го наименува Вениамин[4].19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем). (Бит 48:7; Рут 1:2; Рут 4:11; Мих 5:2; Мт 2:6)20И над гроба и Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил. (1 Цар 10:2; 2 Цар 18:18)21След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.22И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души; (Бит 49:4; 2 Цар 16:22; 2 Цар 20:3; 1 Лет 5:1; 1 Кор 5:1)23синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон; (Бит 46:8; Изх 1:2)24синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;25а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;26и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
Смърт и погребение на Исаак
27После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели. (Бит 13:18; Бит 23:2; Бит 23:19; И Н 14:15; И Н 15:13)28И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.29И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха. (Бит 15:15; Бит 25:8; Бит 25:9; Бит 49:31)
Битие 35
Верен
1След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил[1] и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.2Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,3и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.4И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им[2], и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.5След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.6И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.7И там издигна олтар[3] и нарече мястото Ел-Ветил[4], защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.8И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.9И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.10И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.11И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;12и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.14И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.15И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветилст. 1-7;.16След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17А като се мъчеше да роди, акушерката ѝ каза: Не се бой, защото и той ти е син.18А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони[5], а баща му го нарече Вениамин[6].19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.20И Яков издигна стълб над гроба ѝ. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.21След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.22И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:23Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.24Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.25Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.26Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.27После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.28И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.29И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.