1Молитва на пророк Авакум, поради оплакванията. (Пс 7:1)2ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се уплаших. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. (Пс 85:6)3Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. (Вт 33:2; Съд 5:4; Пс 68:7)4Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му.5Пред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му. (Пс 18:8; Наум 1:3)6Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността. (Бит 49:26; Наум 1:5)7Видях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя.8Негодува ли ГОСПОД против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш? (Вт 33:26; Вт 33:27; Пс 68:4; Пс 104:3; Ав 3:15)9Лъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки. (Пс 78:15; Пс 78:16; Пс 105:41)10Видяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко. (Изх 14:21; Изх 19:16; Изх 19:18; И Н 3:15; И Н 3:16; Съд 5:4; Съд 5:5; Пс 68:8; Пс 77:18; Пс 114:4)11Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие. (И Н 10:11; И Н 10:12; И Н 10:13; Пс 18:14; Пс 77:17; Пс 77:18)12С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите; (Ер 51:33; Ам 1:3; Мих 4:13)13излязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.) (И Н 10:24; И Н 11:8; И Н 11:12; Пс 68:21)14Пронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.15С конете Си си преминал морето, натрупаните много води. (Пс 77:19; Ав 3:8)16Чух – и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях. (Пс 119:120; Ер 23:9)17Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите,18пак аз ще се веселя в ГОСПОДА, ще се радвам в Бога на спасението си. (Ис 41:16; Ис 61:10)19ЙЕХОВА Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти. (Вт 32:13; Вт 33:29; 2 Цар 22:34; Пс 18:33; Пс 27:1)
Авакум 3
Верен
1Молитва на пророк Авакум, по шигионот[1].2ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.3Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.4Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.5Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.6Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.7Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.8Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?9Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.10Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.11Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.12С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.13Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)14Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.15Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.16Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.17И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,18аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.19Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти