1Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа. (2 Лет 34:1)2Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво. (Сир 49:4)3Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече: (2 Лет 34:8)4иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага, (1 Лет 6:13; 2 Лет 34:9)5и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома, (2 Лет 34:10)6на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;7но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно. (4 Цар 12:15)8И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете. (Вт 31:26; 2 Лет 34:14)9Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен. (2 Лет 34:16)10Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя. (2 Лет 34:18)11Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.12И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки: (2 Лет 34:20; Ер 26:24)13идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.14И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, – а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея. (2 Лет 34:22; Ер 26:24)15И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене: (2 Лет 34:23)16тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел. (4 Цар 24:2; 2 Лет 34:24)17Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне. (Вт 31:29; 4 Цар 23:26; Ер 7:20)18А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:19задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ. (Ис 38:5; Ер 24:9; Ер 44:12)20Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора. (4 Цар 23:30; 2 Лет 35:24; Ис 57:2)
4 Царе 22
Верен
1Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува тридесет и една години в Ерусалим. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая от Васкат.2Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, и ходи във всичките пътища на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.3И в осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в ГОСПОДНИЯ дом писаря Сафан, сина на Азалия, син на Месулам, и каза:4Иди при първосвещеника Хелкия и му кажи да приготви внесените в ГОСПОДНИЯ дом пари, които вратарите са събрали от народа,5и нека ги предадат в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом, а те нека ги дадат на онези, които вършат делото, които са в ГОСПОДНИЯ дом, за да поправят разрушеното на дома –6на дърводелците и на строителите, и на зидарите, и за да купят дървен материал и дялани камъни, за да поправят дома.7Но да не се държи сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпват честно.8Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в ГОСПОДНИЯ дом. И Хелкия даде книгата на Сафан и той я прочете.9И писарят Сафан отиде при царя и занесе вест на царя, и каза: Слугите ти изсипаха парите, които се намериха в дома, и ги предадоха в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом.10И писарят Сафан съобщи на царя и каза: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.11А когато царят чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.12И царят заповяда на свещеник Хелкия и на Ахикам, сина на Сафан, и на Аховор, сина на Михей, и на писаря Сафан, и на царския слуга Асая и каза:13Идете, допитайте се до ГОСПОДА за мен, за народа и за целия Юда относно думите на тази книга, която се намери, защото голяма е яростта на ГОСПОДА, която е пламнала против нас, понеже бащите ни не са послушали думите на тази книга да постъпват според всичко, което е писано за нас.14Тогава свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асая отидоха при пророчицата Олда, жената на Селум, пазителя на одеждите, син на Текуя, син на Арас. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък. И те говориха с нея.15И тя им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е изпратил до Мен:16Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всички думи на книгата, която юдовият цар е прочел –17понеже Ме оставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова яростта Ми ще пламне против това място и няма да угасне.18Но на юдовия цар, който ви прати да се допитате до ГОСПОДА, на него кажете така: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: За думите, които си чул:19понеже сърцето ти омекна и ти се смири пред ГОСПОДА, когато чу това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и раздра дрехите си и плака пред Мен, затова и Аз послушах, заявява ГОСПОД.20Затова, ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир и очите ти няма да видят нищо от злото, което ще докарам на това място. И те донесоха отговора на царя.