1Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.2На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар. (2 Лет 18:2)3Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар. (3 Цар 4:13; 3 Цар 20:34)4И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите. (4 Цар 3:7; 2 Лет 18:3)5Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ. (2 Лет 18:4)6Израилският цар събра пророците до четиристотин души – и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:5)7Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? (2 Лет 18:6)8Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, – той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй. (3 Цар 20:13; Гал 4:16; 2 Тим 4:3)9Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.10Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.11Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш. (2 Лет 18:10; Ер 28:14)12И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.13Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро. (2 Лет 18:12)14Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ. (Ер 23:28; Ер 42:4)15И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя. (2 Лет 18:14)16Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа. (2 Лет 18:15)17Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си. (Чис 27:17; 2 Лет 18:16)18Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо? (2 Лет 18:17)19И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво; (Ис 6:1)20и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други – инак;21един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво? (2 Лет 18:20; Йов 1:6)22Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй. (2 Лет 18:21; Ез 14:9; Мт 6:13)23И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо. (2 Сол 2:11)24А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе? (2 Лет 18:23; Ер 20:2)25Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш. (2 Лет 18:24)26Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса27и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром. (3 Цар 20:11; Пс 79:6)28Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!29Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски. (2 Лет 18:28)30Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой. (2 Лет 18:29)31Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар.32Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика. (2 Лет 18:31)33Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.34А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен. (2 Лет 18:33)35Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата. (3 Цар 20:42; 2 Лет 18:34)36И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой – в земята си.37Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.38Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече. (3 Цар 21:19)39Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе. (2 Лет 18:2; Ам 3:15)40Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.41Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава. (2 Лет 17:1)42Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.43Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. (3 Цар 15:14; 2 Лет 15:17)44Иосафат сключи мир с израилския цар. (2 Лет 19:2)45Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе. (2 Лет 18:1)46И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята. (3 Цар 15:12)47В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник. (2 Цар 8:14; 3 Цар 11:17)48(Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер. (3 Цар 9:28; 2 Лет 20:36)49Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи. (2 Лет 19:2)50Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам. (2 Лет 21:1)51Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години52и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля: (3 Цар 15:26)53той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му. (Съд 2:11)
3 Царе 22
Верен
1И минаха три години без война между Арам и Израил.2А в третата година юдовият цар Йосафатст. 41; слезе при израилевия цар.3И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар?4И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.5И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.6Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя!7Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?8И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!9Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.10А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.11Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.12И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!14А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!15И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царяст. 12;.16Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Имест. 14;!17Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.18Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а злост. 8;?19А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.21Тогава излезе един духбукв.: духът и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя.22И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така.23И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.24Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?25А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;27и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!29И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.30И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.31А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!32И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,33и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.34А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.35И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.36И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!37Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.38После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.39А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?40И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия[1].41А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда[2] в четвъртата година на израилевия цар Ахав.42Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.44И Йосафат имаше мир с израилевия цар.45А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?46И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса.47А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар.48Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер.49Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи.50И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам.51Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израилст. 40; в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години.52Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях.53И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му