1В осемнайсетата година от царуването на Иеровоама се възцари Авия над Иуда; (3 Цар 15:1)2той царува три години в Иерусалим; майка му се казваше Михаия, дъщеря Уриилова, от Гива. И Авия води война с Иеровоама. (3 Цар 15:2; 2 Лет 11:20)3Авия изкара на война войска от храбри люде четиристотин хиляди души отбрани, а Иеровоам излезе против него на бой с осемстотин хиляди души, тъй също отбор юнаци. (3 Цар 15:7)4И застана Авия навръх планина Цемараим, една от Ефремовите планини, и каза: чуйте ме, Иеровоаме и всички израилтяни!5Не знаете ли, че Господ, Бог Израилев, даде Давиду царството над Израиля навеки, нему и на синовете му, според солния (вечен) завет?6Но бе въстанал Иеровоам, син на Навата, раб на Давидовия син Соломона, и се възбунтува против господаря си. (3 Цар 11:26)7И събраха се около него люде долни, развратници и се укрепиха против Ровоама, сина Соломонов; а Ровоам беше млад и със слабо сърце и не устоя насреща им.8И сега вие мислите да устоите против царството Господне, що е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество и защото имате златни телци, които Иеровоам ви направи за богове. (3 Цар 12:28)9Не вие ли изгонихте свещениците Господни, синовете Ааронови, и левитите, и си поставихте свещеници, каквито са у народите на другите земи? Всякой, който идва за свое посвещение с телец и седем овена, той става у вас свещеник на лъжебоговете. (3 Цар 12:31; 2 Лет 11:15)10А у нас – Господ е наш Бог; ние не сме Го оставили, и Господу служат като свещеници синовете Ааронови, и левитите са при своята работа.11И изгарят Господу всесъжения всяка сутрин и всяка вечер, и благовонно кадиво, слагат хлябовете един върху други на чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, нашия Бог, а вие сте Го оставили. (Изх 27:21; Лев 8:35; Лев 24:4; Лев 24:6)12И ето, нам начело е Бог и Неговите свещеници и гръмогласните тръби, за да гърмят против вас. Синове Израилеви! не воювайте с Господа, Бога на вашите отци, защото няма да успеете. (Чис 10:9; Чис 14:41; Вт 20:4)13В туй време Иеровоам проводи засада зад тила им, тъй че сам беше пред иудеите, а засадата – зад тях.14И кога се озърнаха иудеите, – ето им битка отпред и отзад; и викнаха към Господа, а свещениците затръбиха с тръби. (Чис 10:9; И Н 6:3)15И нададоха вик иудеите. И когато иудеите завикаха, Бог порази Иеровоама и всички израилтяни пред Авия и Иуда.16И синовете Израилеви удариха на бяг пред иудеите; и Бог ги предаде в ръцете им.17Авия и народът му ги люто поразиха; и паднаха от Израиля петстотин хиляди отбор юнаци.18Тогава синовете Израилеви се смириха, а синовете Иудини станаха силни, защото се уповаваха на Господа, Бога на отците си. (Пс 105:42)19Авия гони Иеровоама и му отне градовете: Ветил и подчинените нему градове, Иешана с подчинените нему градове и Ефрон с подчинените нему градове. (3 Цар 12:29; Йн 11:54)20И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази, и той умря.21Авия пък се усили; взе си четиринайсет жени и роди двайсет и два сина и шестнайсет дъщери.22Другите дела на Авия, постъпките му и словата му са описани в записките на пророк Ада. (3 Цар 15:3)
2 Летописи 13
Верен
1В осемнадесетата година на цар Еровоам Авия се възцари над Юда.2Той царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михая, дъщерята на Уриил от Гавая. И между Авия и Еровоам имаше война.3И Авия започна войната с войска от силни воини, четиристотин хиляди избрани мъже; а Еровоам се строи за бой против него с осемстотин хиляди избрани мъже, силни и храбри.4Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в хълмистата земя на Ефрем, и каза: Чуйте ме, Еровоаме и целият Израил!5Не трябва ли да знаете, че ГОСПОД, Израилевият Бог, даде израилевото царство на Давид до века, на него и синовете му, със завет на сол?6Но Еровоам, синът на Нават, слуга на Давидовия син Соломон, стана и се надигна против господаря си.7И при него се събраха безчестни и негодни мъже[1] и се засилиха против Ровоам, сина на Соломон, когато Ровоам беше млад и с меко сърце и не можеше да им противостои.8А сега вие мислите да противостоите на царството на ГОСПОДА, което е в ръката на Давидовите синове, защото сте голямо множество и при вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.9Не отхвърлихте ли вие ГОСПОДНИТЕ свещеници, синовете на Аарон, и левитите и не си ли направихте свещеници като народите на другите страни? Всеки, който дойде с юнец и седем овена да се посвети за свещеник, става свещеник на онези, които не са богове.10А за нас, ГОСПОД е наш Бог и ние не сме Го оставили. И свещениците, които служат на ГОСПОДА, са синовете на Аарон, и левитите са в службата.11И те всяка сутрин и всяка вечер изгарят на ГОСПОДА всеизгаряния и благоуханен тамян, и нареждат присъствените хлябове върху чистата маса, и златния светилник и светилата му, за да ги палят всяка вечер – защото ние пазим заповяданото от ГОСПОДА, нашия Бог, а вие Го оставихте.12Ето, Бог е с нас начело, и свещениците Му с гръмогласни тръби, за да свирят против вас. Синове на Израил, не воювайте против ГОСПОДА, Бога на бащите си, защото няма да успеете!13Но Еровоам накара една засада да заобиколи и да отиде зад тях, така че те бяха пред Юда, а засадата – зад тях.14И когато Юда се огледа, ето, боят беше и пред тях, и зад тях. Тогава извикаха към ГОСПОДА и свещениците засвириха с тръбите,15и юдовите мъже нададоха боен вик. И когато юдовите мъже нададоха боен вик, Бог разби Еровоам и целия Израил пред Авия и Юда.16И израилевите синове побягнаха пред Юда и Бог ги предаде в ръката им.17И Авия и народът му им нанесоха голямо поражение и от Израил паднаха убити петстотин хиляди избрани мъже.18Така израилевите синове бяха смирени в онова време, а юдовите синове се засилиха, понеже се уповаха на ГОСПОДА, Бога на бащите си.19И Авия преследва Еровоам и му отне градовете: Ветил и селата му и Есана и селата му, и Ефрон и селата му.20И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата. И ГОСПОД го порази и той умря.21А Авия се засили. И той взе четиринадесет жени и роди двадесет и двама сина и шестнадесет дъщери.22А останалите дела на Авия и пътищата му, и словата му са записани в писанията на пророк Идо.