2 Коринтяни 4:2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом; 2 но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината. (Д А 23:9; 2 Кор 2:17)

Д А 23:92 Кор 2:17

3 Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: (1 Кор 1:18) 4 на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. (Йн 14:9; Кол 1:15; Евр 1:3)

Йн 14:9Кол 1:15Евр 1:3

5 Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса. (1 Кор 2:2; 1 Кор 3:5)

1 Кор 2:21 Кор 3:5

6 Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. (Бит 1:3; 1 Пет 2:9) 7 Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. (1 Кор 2:5; 2 Кор 3:5)

1 Кор 2:52 Кор 3:5

8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9 гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. (Пс 36:13) 10 Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. (Гал 6:17) 11 Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, (Рим 8:17) 12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас. 13 А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим, (Пс 115:1) 14 като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. (1 Кор 6:14; 1 Сол 1:10)

1 Кор 6:141 Сол 1:10

15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. 16 Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. (Еф 3:16; 1 Пет 3:4) 17 Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, (Рим 8:18) 18 като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно. (Евр 11:1)

Верен

1 Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме; 2 но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. 3 Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, 4 за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога. 5 Защото ние не проповядваме себе си – а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус. 6 Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос. 7 Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени; 10 винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус. 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът; 12 така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас. 13 А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим, 14 като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава. 16 Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. 17 Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас, 18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.