1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. (1 Кор 1:3)3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, (Изх 34:6; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! (Пс 33:20)5Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. (Кол 1:24)6Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;7и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15)12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. (Д А 23:1; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, (1 Кор 4:19)16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? (Мт 5:37)18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,20понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. (Чис 23:19)21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; (1 Йн 2:20)22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. (Рим 8:15; 2 Кор 5:5; Отк 2:17)23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2 Коринтяни 1
Верен
1Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:2Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.3Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,4който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.5Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.6И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.7И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;9но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,10който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.12Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;14както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.15С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,16като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.17Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?18Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.19Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;20понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.21А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог,22който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.24Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.