1 Царе 30:1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън, 2 жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си. 3 Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен. 4 Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат. 5 Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка. (1 Цар 25:42) 6 Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си. (Изх 17:4) 7 Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида. (Бит 49:24; 1 Цар 23:9) 8 Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш. 9 И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха. 10 И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток. 11 Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода; 12 и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи. (Съд 15:19) 13 И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни; 14 ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме. 15 И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище. 16 Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска. 17 И нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха. 18 И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени, 19 и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид. 20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка. 21 Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави. 22 Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви. 23 Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас. 24 И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели. (Чис 31:27; И Н 22:8; 2 Мак 8:28)

Чис 31:27И Н 22:82 Мак 8:28

25 Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес. 26 И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: „ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни“; (2 Цар 1:1) 27 прати и на ония, които са във Ветил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор), (И Н 15:58) 28 в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет), (Вт 3:12) 29 (в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Рахал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенейски, 30 в Хорма и в Хорашан, в Атах 31 и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.

Верен

1 А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън, 2 и бяха отвели в плен жените и всички, които бяха там, от малък до голям. Не бяха убили никого, но ги бяха откарали и си бяха отишли по пътя. 3 И когато Давид и мъжете му дойдоха до града, ето, той беше изгорен с огън и жените им и синовете им, и дъщерите им бяха отведени в плен. 4 Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат. 5 И двете жени на Давид бяха отведени в плен, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал. 6 И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. 7 И Давид каза на свещеника Авиатар, сина на Ахимелех: Моля те, донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода на Давид. 8 И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко. 9 Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите. 10 А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха. 11 И намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид; и му дадоха хляб и той яде, и му дадоха да пие вода, 12 и му дадоха парче от калъп смокини и два калъпа сушено грозде. И той яде и духът му се върна в него – защото три дни и три нощи не беше ял хляб и не беше пил вода. 13 И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях. 14 Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън. 15 Тогава Давид му каза: Ще ме заведеш ли при тази дружина? А той му каза: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и ще те заведа при тази дружина. 16 И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда. 17 И Давид ги разби от полумрака до вечерта на следващия ден; и нито един от тях не избяга, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха. 18 Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени. 19 И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко. 20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и го караха пред другия добитък и казваха: Това е Давидовата плячка. 21 А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави. 22 Тогава всичките зли и негодни мъже от онези, които отидоха с Давид, заговориха и казаха: Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която избавихме, освен на всеки жена му и децата му, да ги отведат и да си отидат! 23 Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас. 24 И кой ще ви послуша в това нещо? Защото какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седящия при вещите; заедно ще делят. 25 И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес. 26 И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове. 27 Изпрати на тези във Ветил и на тези в Рамот на юг, и на тези в Ятир, 28 и на тези в Ароир, и на тези в Сифмот, и на тези в Естемо, 29 и на тези в Рахал, и на тези в градовете на ерамеилците, и на тези в градовете на кенейците, 30 и на тези в Хорма, и на тези в Бор-Асан, и на тези в Атах, 31 и на тези в Хеврон, и на всичките места, където Давид беше обикалял с мъжете си.