1 Царе 18:21 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си. (1 Цар 19:1; 1 Цар 20:17) 2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си. (1 Цар 19:1) 4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови. 6 Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали. (Пс 67:8) 7 И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди! (1 Цар 29:5; Сир 47:7) 8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство. 9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително. 10 И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие. (1 Цар 16:14; 1 Цар 19:9; 1 Цар 19:23)

1 Цар 16:141 Цар 19:91 Цар 19:23

11 И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него. (Евр 11:34) 12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи. 13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа. 14 Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него. (4 Цар 18:7) 15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него. 16 А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях. (1 Цар 8:20; 2 Цар 5:2) 17 И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него. (И Н 1:18; 1 Цар 25:28)

И Н 1:181 Цар 25:28

18 Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет? (2 Цар 7:18) 19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола. 20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно. 21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата. 22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя. 23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък. 24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид. 25 Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци. (2 Цар 3:14) 26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя. 27 Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола. (2 Цар 3:14) 28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида. 29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот. 30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

Верен

1 А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. 2 И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душаст. 1;. 4 И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул. 6 И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти. 7 И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди. 8 Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството? 9 И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10 А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул. 11 И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14 А Давид имаше успехили: постъпваше благоразумност. 5; във всичките си пътища и ГОСПОД беше с негост. 12;. 15 И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него. 16 И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях. 17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена – само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него. 18 А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет? 19 Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20 А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса. 21 И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет повторно. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя. 23 И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен. 24 И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид. 25 Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците. 26 А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили, 27 когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше. 29 И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30 И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.