1И Господ рече на Самуила: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар. (1 Цар 17:12; 4 Цар 9:1)2Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу;3покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча. (1 Цар 9:16)4И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, стареите градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш? (Лк 2:4)5И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата. (Изх 19:10)6И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник! (1 Цар 17:13)7Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. (Вт 10:17; 1 Лет 28:9; Пс 7:10; Ер 11:20; Д А 10:34; Отк 2:23)8И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ.9Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ. (2 Цар 13:3)10Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ.11Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука. (2 Цар 7:8; Пс 77:21)12Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той. (Пс 88:19)13Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама. (Д А 7:46; Д А 13:22)14А от Саула отстъпи Духът Господен, и зъл дух от Господа го мъчеше. (Съд 16:20; Лк 19:24)15И рекоха на Саула неговите слуги: ето, зъл дух от Бога те мъчи.16Нека нашият господар заповяда на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на гусла, и, когато злият от Бога дух дойде върху тебе, той, свирейки с ръка, ще те успокоява.17Саул отговори на слугите си: намерете ми човек, който хубаво свири, и ми го доведете.18Тогава един от слугите му рече: ето, аз видях у витлеемеца Иесея син, който знае да свири, човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и Господ е с него.19Саул прати вестители при Иесея и рече: прати ми сина си Давида, който е при стадото. (1 Цар 8:11)20Иесей взе осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саула. (1 Цар 25:18)21Давид дойде при Саула, и почна да служи пред него; той се много понрави на Саула и му стана оръженосец. (1 Цар 18:3)22И Саул прати да кажат на Иесея: нека Давид служи при мене. понеже намери благоволение в очите ми.23И колчем духът от Бога дойдеше върху Саула, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саула ставаше по-добре и по-весело, и злият дух се махваше от него.
1 Царе 16
Верен
1И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове.2А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. А ГОСПОД каза: Вземи със себе си една юница и кажи: Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА.3И покани Есей на жертвата и Аз ще ти кажа какво да направиш; и ще ми помажеш онзи, когото ти кажа.4И Самуил направи, каквото каза ГОСПОД, и дойде във Витлеем. И старейшините на града го посрещнаха разтреперени и казаха: С мир ли идваш?5И той каза: С мир[1]. Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА. Осветете се и елате с мен на жертвата. И той освети и Есей и синовете му и ги покани на жертвата.6И когато дойдоха, той видя Елиав и си каза: Положително пред ГОСПОДА е Неговият помазаник.7Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето.8Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.9След това Есей накара да мине Сама. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД.10Така Есей накара седем от синовете си да минат пред Самуил. Но Самуил каза на Есей: ГОСПОД не е избрал тези.11И Самуил каза на Есей: Това ли са всичките младежи? А той каза: Остава още най-малкият, и ето, той пасе овцете. Тогава Самуил каза на Есей: Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на трапезата, докато той не дойде тук.12И той изпрати и го доведоха. А той беше червенокос, с красиви очи и хубав на вид[2]. И ГОСПОД каза: Стани, помажи го, защото е този.13Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък. А Самуил стана и отиде в Рама.14И ГОСПОДНИЯТ Дух се оттегли от Саул и зъл дух от ГОСПОДА го мъчеше.15И слугите на Саул му казаха: Ето сега, зъл дух от Бога те мъчист. 14;.16Нека сега господарят ни заповяда на слугите си, които са пред теб, да потърсят човек, който умее добре да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е върху теб, той ще свири с ръката си и ще ти става добре.17И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мен.18А един от слугите отговори и каза: Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който умее да свири, силен и храбър мъж, разумен в говорене и красив човек[3]; и ГОСПОД е с него.19Затова Саул изпрати пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който е с овцете.20И Есей взе едно магаре, натоварено с хляб и мех вино, и едно младо яре, и ги изпрати на Саул по сина си Давид.21Така Давид дойде при Саул и застана пред него; и той го обикна много и Давид му стана оръженосец.22И Саул изпрати до Есей да кажат: Моля те, нека Давид стои пред мен, защото намери благоволение пред мен.23И когато духът от Бога идваше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си и на Саул му олекваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.