1 Макавеи 1:24 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, – 2 той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе. 3 И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му. 4 Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици. 5 След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира, 6 повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе. 7 Александър царува дванайсет години и умря. 8 И господаруваха слугите му всеки в своето място. 9 И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята. 10 От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство. 11 В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия. 12 И понравиха им се тия думи в техните очи. 13 Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби. 14 Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай, 15 установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло. 16 Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства, 17 и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби. 18 Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени. 19 И завладяха те укрепените градове в Египетската земя. 20 След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение; 21 влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове, 22 трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра. 23 Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери. 24 И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост. 25 Поради това биде голям плач в Израиля – по всичките му места. 26 Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота. 27 Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб. 28 Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам. 29 След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа; 30 коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски; 31 взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо. 32 Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка. 33 Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост. 34 И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея; 35 приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка. 36 И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля. 37 Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха. 38 А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха. 39 Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му – на укор, честта му – на унижение. (Ам 8:10; Тов 2:6) 40 Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал. 41 Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ, 42 и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя. 43 И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. 44 Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя: 45 да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците, 46 да оскверняват светилището и светиите, 47 да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, 48 да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия, 49 та да забравят закона и да изменят всички постановления. 50 Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт. 51 Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град. 52 И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, – и извършиха зло на земята; 53 и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище. 54 В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници, (2 Мак 6:7) 55 а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение; 56 книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън; 57 у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт. 58 Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете. 59 И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара, 60 те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си, 61 младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване. 62 Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто, 63 и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, – и умираха. 64 И биде твърде голям гняв над Израиля.