1Синове на Рувима, първородния Израилев, – той беше първороден; но след като оскверни постелята на баща си, първенството му биде дадено на синовете на Иосифа, сина Израилев, с условие обаче, да се не пишат първородни; (Бит 35:22; Бит 46:8; Бит 49:3; Изх 6:14; Чис 26:5)2понеже Иуда беше най-силен между братята си, то и вождът от него излизаше, ала първенството беше пренесено на Иосифа, – (Бит 49:10)3синове на Рувима, първородния Израилев, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми. (Бит 46:9; Изх 6:14)4Синове Иоилеви: Шемая, негов син; негов син Гог; негов син Шимей,5негов син Миха, негов син Реаия, негов син Ваал,6негов син Беера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше княз на рувимци. (4 Цар 15:29)7И братята му, според родовете им, според родословния им списък, бяха: Иеиел – главен, после Захария8и Бела, син на Азаза, син на Шема, син Иоилев; той обитаваше в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон;9а към изток той обитаваше до входа в пустинята, която иде от река Ефрат, защото стадата им бяха многобройни в земята Галаадска.10В дните на Саула те водеха война с агаряните, които паднаха от ръцете им, а те се настаниха в шатрите им по цялата източна страна Галаадска. (Пс 82:7)11Синовете Гадови живееха насреща им в земята Васанска, до Салха: (И Н 13:24)12във Васан главен беше Иоил, втори – Шафан, после Иаанай и Шафат.13Братята им с челядите си бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.14Ето синовете на Авихаила, син на Хурия, син на Иароаха, син на Галаада, син на Михаила, син на Иешишая, син на Иахдо, син Бузов.15Ахи, син на Авдиила, син Гуниев, беше глава на своя род.16Те живееха в Галаад, във Васан и в подчинените нему градове и във всички околности на Сарон, до пределите им. (Ис 33:9)17Те всички бяха преброени в дните на иудейския цар Иоатама и в дните на израилския цар Иеровоама. (4 Цар 15:7)18Между потомците на Рувима и Гада и полуплемето Манасиево имаше войнствени люде, мъже, носещи щит и меч, стрелящи с лък и навикнали на битка, – четирийсет и четири хиляди седемстотин и шейсет души, които излизаха на война.19Те воюваха с агаряните, с Иетура, Нафиша и Надава. (Бит 25:15)20И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха. (Изх 17:11; Пс 144:15; 1 Мак 4:10)21И взеха стадата им: петдесет хиляди камили, дребен добитък двеста и петдесет хиляди, осли две хиляди и сто хиляди човеци,22защото убити паднаха много, тъй като битката беше от Бога. И живяха на тяхното място до преселението. (1 Цар 17:3)23Потомците от полуколяното Манасиево живееха в тая земя – от Васан до Ваал-Ермон и Сенир и до планина Ермон; и те бяха много. (Вт 3:9)24Ето техните отценачалници: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Иеремия, Ходавия и Иахдиил, мъже силни, мъже именити, глави на родовете си.25Но когато съгрешиха против Бога на отците си и наченаха да ходят блудно след боговете на народите в оная земя, които Бог бе изгонил отпред лицето им, (4 Цар 17:7)26тогава Бог Израилев възбуди духа на асирийския цар Фула и духа на асирийския цар Теглатфеласара, и той изсели рувимци и гадовци и полуколяното Манасиево и ги отведе в Халах, Хавор и Ара и на река Гозан, – дето са и доднес. (4 Цар 15:29; 4 Цар 16:7)
1 Летописи 5
Верен
1Синовете на Рувим, първородния на Израил – защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството.2Защото Юда имаше надмощие над братята си, и от него произлиза Князът; но първородството беше на Йосиф.3Синовете на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий.4Синове на Йоил: синът му Семая, негов син – Гог, негов син – Семей,5негов син – Михей, негов син – Реаия, негов син – Ваал,6негов син – Веера, когото асирийският цар Теглат-Феласар отведе в пленст. 26;; той беше първенец на рувимците.7А братята му, според родовете им, според записаното родословие на поколенията им, бяха: главата: Еиил, и Захария,8и Вела, синът на Азас, син на Сема, син на Йоил; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;9и на изток се засели чак до пустинята от реката Ефрат насам, защото добитъкът им беше многоброен в галаадската земя.10А в дните на Саул те воюваха против агаряните[1], които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.11И синовете на Гад се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха:12Йоил, главата, и Сафам, вторият, и Янай, и Сафат във Васан.13И братята им според бащините им домове: Михаил и Месулам, и Сева, и Йорай, и Яхан, и Зия, и Евер, седем.14Тези бяха синовете на Авихаил, сина на Урия, син на Ярой, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз.15Ахий, синът на Авдиил, син на Гуний, беше глава на бащиния им дом.16Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всичките пасища около Сарон до краищата им.17Всички тези бяха записани в дните на юдовия цар Йотам и в дните на израилевия цар Еровоам.18Синовете на Рувим и гадците, и половината манасиево племе, силните мъже, които носеха щит и меч и опъваха лък и бяха обучени на бой, бяха четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война.19И те воюваха против агаряните[2], против Етур и Нафис и Нодав.20И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.21И плениха добитъка им: камилите им – петдесет хиляди, двеста и петдесет хиляди глави дребен добитък и две хиляди магарета, също и сто хиляди човешки души.22Защото мнозина паднаха убити, понеже боят беше от Богаст. 20;. И те живяха на мястото им до отвеждането в пленст. 26;.23А синовете на половината манасиево племе се заселиха в земята от Васан до Ваал-Ермон и Санир и планината Ермон; те бяха многобройни.24И това са главите на бащините им домове: Ефер и Есий, и Елиил, и Азрил, и Еремия, и Одуя, и Ядиил, силни и храбри мъже, именити мъже, глави на бащините си домове.25Но те постъпваха невярно спрямо Бога на бащите си и блудстваха след боговете на народите на земята, които Бог беше изтребил пред тях.26Тогава Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул[3] и духа на асирийския цар Теглат-Феласар[4] и той ги плени – рувимците и гадците и половината от манасиевото племе – и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, където са и до днес.