1Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви. (2 Цар 6:17)2Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне, (2 Цар 6:18)3и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино. (2 Цар 6:19)4И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:5Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,6а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.7В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:8славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите; (Пс 104:1; Ис 12:4)9пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;10хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;11потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,12спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,13вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!14Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.15Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове, (Бит 17:9; Изх 2:24; Лев 26:42)16онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака, (Бит 12:7; Бит 22:16; Лк 1:73)17и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,18думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.19Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея, (Вт 32:9)20и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;21но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:22не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци. (Пс 104:15)23Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му. (Пс 95:1)24Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му, (Пс 95:3)25защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове. (Изх 15:11; Изх 18:11; Пс 94:3)26Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.27Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място. (Пс 95:6)28Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,29въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.30Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.31Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!32Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.33Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.34Славете Господа, защото милостта Му е вовеки, (Езд 3:11)35и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава! (Вт 30:3)36Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия! (Вт 27:15; Неем 8:6; Пс 40:14)37Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,38и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;39а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,40за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля; (Изх 27:21; Чис 28:3)41и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.42При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.43И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом. (2 Цар 6:19)
1 Летописи 16
Верен
1Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога.2И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име.3После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго.4И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог:5Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали,6а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет.7Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА:8Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му!9Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела[1]!10Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!11Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги!12Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му,13ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани!14Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.15Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения,16завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак,17завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет,18като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.19Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея,20когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ,21Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях,22казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!23Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му!24Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела!25Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове.26Защото всичките богове на народите са нищо[2], а ГОСПОД е направил небесата.27Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му.28Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!29Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!30Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.31Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува!32Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него.33Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята.34Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!35И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава.36Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА.37Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден;38и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари.39А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон,40да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил.41И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна[3].42И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.43И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.