1И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки: (Изх 13:4)2нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време: (Изх 12:3; Изх 23:15; Лев 23:5)3на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.4И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.5И направиха Пасха в първия месеи, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви. (Изх 12:6; Лев 23:5)6Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона, (Чис 19:11)7и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?8И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас. (Изх 21:22)9И рече Господ на Моисея, думайки:10кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.11Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви; (2 Лет 30:2)12и да не оставят от нея за утрешния ден и костите и да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха. (Изх 12:46; Йн 19:36)13А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, – да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.14Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас – и за пришълеца, и за туземеца. (Изх 12:49)15В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията. (Изх 40:34)16Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън – нощем. (Изх 13:21)17И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви. (Изх 40:36)18По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха; (1 Кор 10:1)19и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.20Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.21Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;22или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.23По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
Числа 9
Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей в Синайската пустиня, в първия месец на втората година, откакто излязоха от египетската земя, и каза:2Израилевите синове да направят пасхата на определеното ѝ време.3На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, на определеното ѝ време. Да я направите според всичките ѝ наредби и според всичките ѝ правила.4И Мойсей каза на израилевите синове да направят пасхата.5И направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей, така направиха израилевите синове.6А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят пасхата в онзи ден, и те дойдоха пред Мойсей и пред Аарон в онзи ден.7И тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло; защо да ни спират да не принесем ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време между израилевите синове?8А Мойсей им каза: Постойте, за да чуя какво ще заповяда ГОСПОД за вас.9И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:10Говори на израилевите синове и им кажи: Ако някой човек от вас или от потомството ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, да направи пасхата на ГОСПОДА.11Да я направят на четиринадесетия ден от втория месец, привечер, и да я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;12да не оставят от нея до сутринта и да не трошат кост от нея; да я направят според всичките наредби за пасхата.13А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, този човек да бъде изтребен отсред народа си, понеже не е принесъл ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време; този човек ще носи греха си.14И ако някой чужденец, който пребивава между вас, желае да направи пасхата на ГОСПОДА, нека я направи според наредбата за пасхата и според правилото за нея. Една наредба да имате както за чужденеца, така и за местния жител.15И в деня, когато скинията беше издигната, облакът покри скинията, шатъра на свидетелството. И от вечер до сутрин над скинията имаше като огнено явление.16Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше като огнено явление.17И когато облакът се вдигаше от шатъра, израилевите синове тръгваха; и на мястото, където застанеше облакът, там израилевите синове разполагаха стан.18По заповед на ГОСПОДА тръгваха израилевите синове и по заповед на ГОСПОДА разполагаха стан; и през всичките дни, когато облакът стоеше над скинията, те оставаха на стан.19И когато облакът стоеше над скинията много дни, израилевите синове пазеха заповяданото от ГОСПОДА и не тръгваха.20А когато облакът стоеше над скинията малко дни, по заповед от ГОСПОДА оставаха на стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха.21И когато облакът стоеше само от вечер до сутрин и облакът се вдигаше на сутринта, тогава те тръгваха. Било денем или нощем, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха.22Ако облакът оставаше над скинията и стоеше над нея два дни или един месец, или дълго време, израилевите синове оставаха на стан и не тръгваха; а когато той се вдигаше, тръгваха.23По заповед от ГОСПОДА разполагаха стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха. Те пазеха заповяданото от ГОСПОДА, както ГОСПОД заповядваше чрез Мойсей.