1И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:2заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите: (И Н 21:2)3в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.4Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.5И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете. (И Н 21:12)6Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града; (Вт 4:42; И Н 20:2)7всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях. (И Н 21:41)8И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото – повече, от по-малкото – помалко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите. (Чис 26:56; Гал 6:6)9И рече Господ на Моисея, думайки:10обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,11изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек; (Изх 21:13; Вт 19:2; И Н 20:2)12и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината. (Лев 25:26; И Н 20:3; И Н 20:6)13А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:14три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище; (Вт 4:41; И Н 20:8)15тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.16Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен; (Изх 21:12; Лев 24:17)17и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;18или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;19отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви; (Изх 21:23; 2 Цар 14:7)20ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре, (Вт 19:11)21или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне. (Вт 19:12)22Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл, (Вт 19:4)23или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,24то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;25и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей; (Лев 8:12; Пс 44:8; Еф 2:16)26ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,27и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,28защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.29Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища. (Изх 12:17)30Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт. (Вт 19:15)31И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.32И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.33Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял. (Бит 9:6; 3 Цар 2:31; Мт 26:52)34Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви. (Изх 29:45; 3 Цар 6:13)
Числа 35
Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:2Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.3Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.4Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.5Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.6И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.7Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.8А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.9И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:10Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,11тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.12Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителябукв.: изкупителя, близък роднина, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.13И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.14Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.15Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.16Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.17И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.18Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;.19Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.20И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,21или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртвист. 16;, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.22Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,23или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;24тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;25и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.26Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,27и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;28защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.29Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.30Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.31И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртвист. 16;.32Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.33И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.34И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.