Числа 32:2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада. (Бит 46:32; Бит 47:3) 2 И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки: 3 Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, – 4 земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада. 5 И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан. 6 И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука? 7 Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава? (Вт 1:28; Д А 21:13)

Вт 1:28Д А 21:13

8 Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята; (Чис 13:3) 9 те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава; (Чис 13:24; Чис 13:32; Вт 1:28)

Чис 13:24Чис 13:32Вт 1:28

10 и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки: (Чис 14:28; Чис 26:65) 11 тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха, (Бит 50:24; Чис 14:23) 12 освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу; (Чис 14:30) 13 и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа. 14 И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля. 15 Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ. 16 И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си; 17 а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители; (Вт 3:18) 18 няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял; (И Н 22:1) 19 защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток. (Вт 3:12) 20 Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа, (И Н 1:13) 21 и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове, 22 и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа; 23 но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне; 24 сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си. (Вт 23:23) 25 И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни; 26 децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове, 27 а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни. 28 И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви, 29 и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад; (И Н 4:12) 30 ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя. 31 Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим; 32 ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан. 33 И даде Моисей на тях – на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, – царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете и и околностите им, – градовете на земята околовръст. (Вт 3:12; И Н 13:8)

Вт 3:12И Н 13:8

34 И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер, 35 Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха, 36 Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци. 37 А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим, 38 Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха. 39 И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там. (Бит 50:23) 40 И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там. 41 Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села. (И Н 13:30; 1 Лет 2:22)

И Н 13:301 Лет 2:22

42 А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах. (Чис 21:25; Съд 8:11; 1 Лет 2:23)

Чис 21:25Съд 8:111 Лет 2:23

Верен

1 А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък. 2 И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха: 3 Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон^[1], и Елеала^[2], и Севма^[3], и Нево, и Веон, 4 земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък. 5 И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан. 6 А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук? 7 И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал? 8 Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята; 9 отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. 10 И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза: 11 Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, 12 освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА. 13 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА. 14 И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил. 15 Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ! 16 Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си; 17 а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. 18 Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си. 19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток. 20 Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА, 21 ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си, 22 и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА. 23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери. 24 Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. 25 И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда. 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове; 27 а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза. 28 И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове. 29 Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание. 30 Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя. 31 И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим. 32 Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан^[4]. 33 И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята с градовете ѝ в границите ѝ, и градовете на околната земя. 34 И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир, 35 и Атротсофан, и Язир, и Йогвея, 36 и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце. 37 А синовете на Рувим съградиха Есевон^[5] и Елеала, и Кириатаим, 38 и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма^[6]; и преименуваха градовете, които съградиха. 39 А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него. 40 И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него. 41 А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот-Яир^[7]. 42 И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.