1В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:2За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!3Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.4Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха; (Вт 33:2; Пс 67:8)5планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев. (Изх 19:18)6В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки. (Съд 3:31)7Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.8Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля? (1 Цар 13:22)9Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!10Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен! (Съд 10:4)11Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.12Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!13Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.14От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст. (Съд 8:15; 1 Лет 2:55)15И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие. (Бит 49:14)16Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие.17Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища. (И Н 13:24; И Н 19:24; И Н 19:40)18Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини. (Съд 4:10; Д А 15:26)19Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха. (Пс 75:6)20От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара. (Изх 14:14; И Н 10:11)21Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата! (Съд 4:7)22Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им. (Пс 75:7)23Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите. (Съд 2:1)24Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!25Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко. (Съд 4:19)26Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. (Юд 13:8)27При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.28През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?29Мъдрите нейни дворкини и отговарят, и сама тя отговаря на думите си:30навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.31Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години. (2 Цар 23:4; Пс 82:8)
Съдии 5
Верен
1А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:2Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.5Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.7Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.8Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?9Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народаст. 2;. Славете ГОСПОДА!10Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!11Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.12Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!13Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.14Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.15И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.16Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.17Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.18Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.19Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.20От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.21Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!22Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.23Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.24Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри.25Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.26Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.27При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?29Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:30Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?31Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.