1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, (Рим 5:1)2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. (Йн 6:63; Йн 8:36; 1 Кор 15:45; 2 Кор 3:7)3Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, (2 Кор 5:21; Гал 3:13; Евр 7:18)4та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.5Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно. (Йн 3:6; 1 Кор 2:14)6Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир; (Рим 6:21)7защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. (Як 4:4)8А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. (Евр 11:6)9Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. (1 Кор 3:16)10Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.11Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. (Рим 6:4)12И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; (Рим 6:7)13защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, (Гал 5:19)14понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; (Гал 5:18)15защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! (1 Кор 2:12; Евр 2:15; 1 Йн 4:18)16Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. (Еф 4:30)17Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. (Гал 4:7)18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. (1 Пет 4:13)19Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, (2 Пет 3:13)20защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,21с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло. (Лк 21:28; 2 Кор 5:4; Еф 4:30; 1 Йн 3:2)24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? (Евр 11:1)25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите. (1 Цар 16:7; Йн 14:17)28При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; (Еф 1:4)29защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. (2 Кор 3:18; Кол 1:18)30А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. (Рим 5:9; Рим 9:24)31Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? (Пс 55:12)32Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? (Йн 3:16)33Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. (Ис 50:9; Отк 12:10)34Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. (1 Йн 2:1)35Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (2 Кор 12:10; 1 Йн 2:28)36както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. (Пс 43:5)37Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. (1 Кор 15:57; 1 Йн 5:5; Отк 12:11)38Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, (Еф 6:12)39ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
Римляни 8
Верен
1И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус[1].2Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.3Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.5Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.6Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.7Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.8И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.10Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.11И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.12И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.13Защото, ако живеете плътски, ще умрете[2]; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.14Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.15Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва[3], Отче!16Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.18Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.19Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.20Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;23и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.24Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.27А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.29Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?32Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!34Кой е онзи, който ще ги осъди?[4] Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?36Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“37Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.38Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,39нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.