1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. (Чис 5:12; Мт 5:32)3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. (Рим 6:14; Рим 8:2; 2 Кор 11:2; Гал 5:22)5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; (Як 1:15)6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. (Рим 6:2)7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“. (Изх 20:17)8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. (Рим 4:15)9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, (Лев 18:5; Ез 20:11)11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. (Евр 3:13)12Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра. (Пс 18:8; 1 Тим 1:8)13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. (Ис 50:1)15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. (Гал 5:17)16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. (Бит 8:21)19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, (Пс 1:2; Еф 3:16)23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. (Гал 5:17; Як 4:1)24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Римляни 7
Верен
1Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?2Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа.3И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.4И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.5Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части[1], за да принасяме плод на смъртта.6Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.7Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“8Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.9И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;10и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.11Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.12Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.13Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.14Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха[2].15Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.16Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.17И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.18Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.19Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.20Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.21И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.22Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;23но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми[3].24Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?25Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.