Псалм 21:13 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.

1-2 Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. (Мт 27:46; Мк 15:34) 3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира. 4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля. 5 На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше; (Пс 106:6) 6 към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха. (Пс 24:2) 7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа. 8 Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста: (Мт 27:39) 9 „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“. (Мт 27:43; Прем 2:18)

Мт 27:43Прем 2:18

10 Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди. (Пс 70:6) 11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог. 12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма. 13 Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха, (Ам 4:1; Мт 27:20) 14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика. 15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност. 16 Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. (Йн 19:28) 17 Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. (Мт 27:27) 18 Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; (Лк 23:35) 19 делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34; Йн 19:24)

Мт 27:35Мк 15:24Лк 23:34Йн 19:24

20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ; 21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа; 22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме. 23 Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. (Йн 20:17; Евр 2:12) 24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево, 25 защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него. (Евр 5:7) 26 За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него. (Пс 34:18) 27 Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки! (П П 5:1; Ис 65:13; Лк 1:53)

П П 5:1Ис 65:13Лк 1:53

28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена, (Пс 2:8; Ис 60:14) 29 защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите. (Мт 6:10) 30 Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си. (Ис 25:6; Ис 49:23) 31 Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки; (Ис 53:10) 32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.