1Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.2От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.3Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. (Пс 7:10; Пс 65:10; Ер 11:20)4В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.5Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. (1 Цар 2:9)6Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.7Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;8пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила (Вт 32:10; Рут 2:12; Зах 2:8)9от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:10те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. (Йов 15:27)11Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.12Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.13Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;14чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.15Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. (Мт 5:8; 1 Кор 13:10; 1 Йн 3:20)
Псалм 16
Верен
1Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!2Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.3Към светиите на земята, към славните е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.5ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.6Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!7Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцетобукв.: бъбреците; т. е. вътрешният човек ми ме наставлява.8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.9Затова сърцето ми се радва и душата[1] ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,10защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.11Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки.