1Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война, (2 Цар 22:35)2моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ. (2 Цар 22:47)3Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание? (Йов 7:17; Пс 8:5; Евр 2:6)4Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка. (Йов 8:9; Йов 14:2)5Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят; (2 Цар 22:10)6блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;7простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни, (Пс 123:4)8чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.9Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе, (Пс 32:2; Ис 5:1; Отк 5:9)10Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч. (Пр 21:31; 1 Мак 3:19)11Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.12Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати. (Ез 24:25)13Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; (Лк 12:16)14да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. (Лк 14:19)15Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог! (Пс 32:11)
Псалм 143
Верен
1Псалм на Давид. Чуй, молитвата ми, ГОСПОДИ, дай ухо на молбите ми! Отговори ми според верността Си и според правдата Си.2И не влизай в съд със слугата Си, защото няма да се оправдае пред Теб нито един жив човек.3Защото врагът преследва душата ми, стъпка до земята живота ми, направи ме да живея в тъмни места, като мъртвите от древността.4Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен.5Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.6Простирам ръцете си към Теб, душата ми жадува за Теб като изнурена земя. (Села.)7Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова.8Дай ми да чуя рано милостта Ти, защото на Теб се уповавам; покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си.9Избави ме, ГОСПОДИ, от враговете ми – към Теб прибягвам.10Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благ Дух ме води по равна земя!11ГОСПОДИ, съживи ме заради Името Си! Според правдата Си изведи душата ми от бедствие!12И според милостта Си отсечи враговете ми и погуби всички, които враждуват против душата ми, защото аз съм Твой слуга.