1Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици. (Ер 17:14; Ер 51:9; Ос 12:1)2Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми. (Йов 24:15; Рим 1:32)3Със злодейството си веселят царя и с лъжите си – князете.4Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.5„Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците. (Изх 32:5; Мт 14:6)6Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.7Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене. (Пс 13:3)8Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната. (4 Цар 17:8; Пс 105:35)9Чуждите поглъщаха силата му – и той не забеляза; седина го покри, а той не знае. (Ез 7:21)10И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха. (Ос 5:5)11И Ефрем стана като глупав гълъб – без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия. (4 Цар 16:7; Ос 5:13; Ос 8:9)12Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание. (4 Цар 17:4)13Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене. (Пс 72:20)14И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват. (Ис 29:13)15Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене. (Ис 42:20)16Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.
Осия 7
Верен
1Когато изцелявам Израил, се откриват беззаконието на Ефрем и злините на Самария; защото вършат измама, крадецът влиза, а разбойници грабят вън.2Не си казват в сърцето си, че Аз помня всичките им злини. А сега делата им ги обиколиха, пред лицето Ми са.3Със злината си радват царя и с лъжите си – първенците.4Те всички са прелюбодейци; като пещ, запалена от хлебаря – когато замеси тестото, той спира да подклажда, докато то втаса.5В деня на нашия цар първенците се разболяха от жарта на виното и то простря ръката си с присмивачите.6Защото дебнейки са направили сърцата си като пещ – хлебарят им спи цяла нощ, а на сутринта тя гори като пламтящ огън.7Всички те се нажежиха като пещ и пояждат съдиите си. Всичките им царе паднаха, няма между тях никой да Ме призовава.8Ефрем се смеси с народите, Ефрем е като необърната пита.9Чужденци поядоха силата му, а той не знае; и бели коси има тук-там, а той не знае.10И гордостта на Израил свидетелства в лицето му, но не се върнаха при ГОСПОДА, своя БОГ, и не Го потърсиха, при всичко това.11И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; викат Египет, отиват в Асирия.12Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях, ще ги сваля като небесните птици, ще ги накажа, както беше известено на събранието им.13Горко им, защото побягнаха от Мен! Погибел за тях, защото престъпиха против Мен! И Аз исках да ги изкупя, а те говориха лъжи против Мен.14И не викат към Мен от сърце, когато ридаят на леглата си. Събират се за жито и вино, а от Мен отстъпват.15А Аз, Аз учех и укрепвах мишците им, а те замислят зло против Мен.16Връщат се, но не при Всевишния; станаха като неверен лък. Първенците им от меч ще паднат заради яростта на езика си; това ще бъде подигравката им в египетската земя.