1Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля. (Вт 31:9; Езд 3:1; Неем 9:1)2И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец; (Лев 23:34)3и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона. (Неем 13:1)4Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво – Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам. (Неем 9:4; Мт 23:2)5Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.6Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, – като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа. (Чис 5:22)7Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.8И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.9Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, – защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона. (Лев 23:24; Вт 16:11; Езд 2:63)10И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас. (Пр 31:6)11И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.12И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.13На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.14И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници. (Изх 23:16)15Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.16Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.17Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.18И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден – следпразненството по устава. (Лев 23:36; Вт 31:10)
Неемия 8
Верен
1Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред Портата на водата и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил.2И на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране[1].3И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на законаст. 2;.4А книжникът Ездра стоеше на дървена платформа, която бяха направили за тази цел, и до него стояха Мататия и Сема, и Аная, и Урия, и Хелкия, и Маасия от дясната му страна, а от лявата му страна бяха Федая и Мисаил, и Мелхия, и Асум, и Асвадана, Захария и Месулам.5И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ, защото беше над целия народ. И когато я разгъна, целият народ се изправи.6И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! – като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.7А Иисус и Ваний, и Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си.8Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.9И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! – защото целият народ заплака, като чу думите на закона.10И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.11И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!12И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.13И на втория ден главите на бащините домове на целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.14И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,15и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!16И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби – всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.17Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.18И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден[2]. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.