1Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; (Неем 2:10; Неем 13:28)2и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?3А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени. (Неем 13:4)4Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,5не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите. (Пс 5:11; Ер 18:23)6Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината и. И на народа беше присърце да работи.7Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.8И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.9А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.10Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.11А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.12Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,13тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.14Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си. (Изх 15:11; Чис 14:9)15Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа. (Йов 5:12; Пс 32:10)16От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.17Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.18Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.19И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;20затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас. (Изх 14:14; Вт 1:30; Вт 3:22)21Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.22Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.23И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
Неемия 4
Верен
1А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.2И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?3А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!4Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!5Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.6Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.7И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневихаст. 1;.8И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.9А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.10Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.11А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.12И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!13Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.14И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!15А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.16И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом.17Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието.18И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен.19И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;20на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас!21Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите.22И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото.23И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.