1И каза Господ на Моисея, думайки:2ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си, (Чис 5:6)3или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, – (Изх 23:4; Вт 22:1)4то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:5всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина. (Изх 22:1; Лк 19:8)6И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка, (Чис 5:8)7а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил. (Лев 4:26)8Каза още Господ на Моисея, думайки:9заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва). (Изх 28:42; Изх 29:38)10Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.11След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място. (Лев 4:12)12А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва; (2 Мак 1:22)13нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.14Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника. (Лев 2:1; Чис 15:4)15Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа. (Лев 1:9)16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат; (Лев 2:3; Лев 8:31; Ез 42:13)17то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.18Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети. (Изх 27:21; Лев 10:9; Чис 18:10)19Каза още Господ на Моисея, думайки:20ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата – за вечер.21Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елеи, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.22Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря. (Пс 50:21)23И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.24Каза още Господ на Моисея, думайки:25кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня. (Лев 4:3; Лев 17:2)26Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място – в двора на скинията на събранието. (Лев 6:16; Ос 4:8)27Всичко, що се допре до месото и, ще се освети; и ако с кръвта и се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.28Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода. (Лев 8:31; Ез 46:24)29Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня. (Лев 7:6)30А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието, за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня. (Лев 4:5; Евр 13:11)
Левит 6
Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:2Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си,3или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши,4тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил,5или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.6И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина.7И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен.8И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:9Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него.10Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара.11Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.12А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви.13Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва.14А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара.15И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен.16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат[1].17Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято[2], както са жертвата за грях и жертвата за вина.18Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него[3]; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято[4].19И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:20Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер.21Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.22Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА.23Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде.24И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:25Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято[5].26Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде[6], в двора на шатъра за срещане.27Всичко, което се допре до месото ѝ, ще бъде святост. 18;. И ако някоя дреха се опръска от кръвта ѝ, опръсканото да се изпере на свято място.28И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода.29Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея[7]; тя е пресвята[8].30Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън.