1След това отвори Иов уста и прокле деня си.2Па начена Иов и рече:3да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек! (Ер 20:14)4Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!5Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!6Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!7О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!8Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана! (Йов 40:20)9Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,10задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!11Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?12Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?13Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно (Екл 4:3)14заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,15или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;16или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.17Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.18Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.19Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.20Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,21които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане, (Отк 9:6)22биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?23За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?24Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,25защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя. (Пр 28:14)26Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
Йов 3
Верен
1След това Йов отвори устата си и прокле деня си.2И Йов заговори и каза:3Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!4Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!5Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!6Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!7Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!8Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.9Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;10защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.11Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?12Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?13Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –14с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,15или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.16Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.17Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.18Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.19Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.20Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,21които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,22и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;23на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?24Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.25Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.26Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.