Йов 2:9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. (Йов 1:6) 2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 3 И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. (Йов 1:1) 4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; 5 но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови? (Йов 1:11) 6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази. 7 Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме. (Йов 7:5) 8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града). 9 И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!^[1] (Тов 2:14) 10 Но той и рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си. (Йов 1:22; Екл 7:14) 11 Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават. (Бит 25:3) 12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето. 13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.

Верен

1 И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА. 2 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея. 3 И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина. 4 А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си. 5 Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му – дали няма да Те похули в лице! 6 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му. 7 И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му. 8 И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта. 9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри! 10 А той ѝ каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си. 11 И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар – и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат. 12 И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето. 13 И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.