Йов 14:1 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: (Сир 18:8) 2 като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. (Йов 8:9; Пс 143:4) 3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? 4 Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. (Пс 50:7; Ис 64:6) 5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине, 6 отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си. (Йов 7:1) 7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат: 8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха, 9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено. 10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? 11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва: 12 тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън. (Йов 19:25) 13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене! 14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната. 15 Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце; (Йов 10:8) 16 защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми; (Йов 31:4; Пс 138:2) 17 в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми. (Ез 18:22; Ос 13:12) 18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си; 19 водата излизва камъните; разливът и отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва; (Екл 2:19) 22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.

Верен

1 Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение. 2 Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява. 3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си? 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой! 5 Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине – 6 отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник. 7 Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат. 8 И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта, 9 от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено. 10 Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е? 11 Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава, 12 така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. 13 О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен! 14 Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми. 15 Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си. 16 Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми? 17 Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми. 18 Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества; 19 води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека. 20 Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш. 21 Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях. 22 Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.