1Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. (Пс 136:8; Ер 30:16; Авд 1:10)2Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. (Пс 16:7)3От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, (Пс 67:2; Ис 26:11)4и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят.5Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. (Ис 9:7; Ис 11:4)6И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. (4 Цар 18:5; Ер 10:16)7Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. (2 Лет 36:15)8Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. (Ис 37:2)9Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.10Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. (Пс 101:8; Ис 33:3)11Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. (Пс 7:15; Ис 1:31; Ис 47:14)12И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. (Ис 9:18)13Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. (Ис 60:4; Еф 2:13)14Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – (Вт 5:24; Д А 5:11)15Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – (Пс 14:2)16той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. (Пс 17:3; Ав 3:19)17Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; (Пс 44:3; Пс 92:1; Мк 9:2)18само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ (1 Кор 1:20)19Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. (Вт 28:49; Ер 5:15; Ез 3:5)20Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. (Пс 124:1; Мт 16:18)21Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.22Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. (Пс 43:5; Пс 57:12; Ис 43:15; Як 4:12)23Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. (Ис 35:6)24И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията. (Ис 40:29; Ис 45:24; 1 Пет 1:3)
Исая 33
Верен
1Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.2ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!3От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.4И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.5ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.6И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.7Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.8Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.9Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.10Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.11Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.12И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.13Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.14Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?15Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло –16той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.17Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.18Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?19Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.20Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.21А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.22Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси!23Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.24И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.