1Пророчество за крайморската пустиня. – Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.2Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио: на всички стенания ще туря край. (Ис 22:6; Ер 49:35; Д А 2:9)3От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам. (Ис 13:8; Ер 4:19; Мих 1:8)4Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене. (Ис 15:5)5Готвят трапеза, разстилат покривки, – ядат, пият. „Ставайте, князе, мажете щитове!“ (Ер 6:4)6Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види. (Пс 120:4)7И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, –8и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи; (Ав 2:1)9и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята. (Ер 51:8; Отк 14:8; Отк 18:2; Отк 18:10)10О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих. (Ис 25:10; Ер 51:33; Мих 4:13)11Пророчество за Дума. – Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?12Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.13Пророчество за Арабия. – В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански. (Ер 25:23)14Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците; (Бит 25:3; Бит 25:15)15защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.16Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, – и всичката слава на Кидар ще изчезне, (Ис 16:14; Ер 49:28)17и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев. (Ис 22:25; Ис 25:8)
Исая 21
Верен
1Пророчество, наложено за пустинята на морето[1]: Както вихрушките се носят в южната страна, така идва разрушение от пустинята, от страшна земя.2Тежко видение ми се откри: Грабителят граби, опустошителят опустошава. Изкачи се, Еламе, обсади, Мидийо! Спрях всичките ѝ въздишания.3Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.4Сърцето ми се смути, ужас ме обзе; полумракът, който пожелах, се обърна в ужас за мен.5Приготвят трапезата, стражата бди, ядат, пият! Станете, князе! Излъскайте щитове!6Защото така ми каза Господ: Иди, постави страж да известява, каквото види.7И видя впряг конници по двама, впряг магарета и впряг камили. И се вслуша внимателно, с голямо внимание,8и извика като лъв: Господарю мой, аз стоя постоянно на стражевата кула през деня и оставам на стражата си целите нощи.9Но, ето! Идва впряг, мъже, конници по двама! И проговори и каза: Падна, падна Вавилон, и всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!10О, мой овършан народе и сине на хармана ми! Каквото чух от ГОСПОДА на Войнствата, Израилевия Бог, ви заявих.11Пророчество, наложено за Едом: Към мен вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?12Стражът каза: Утрото иде, а също и нощта. Ако ще питате, питайте; върнете се, елате.13Пророчество, наложено за Арабия: В гората на Арабия ще пренощувате, дедански кервани.14Донесете вода да посрещнете жадния, жители на теманската земя, посрещнете бежанеца с хляб.15Защото побягнаха от мечовете, от изтегления меч, от опънатия лък и от тежестта на войната.16Защото така ми каза Господ: За една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар.17И останалият брой на стрелците, на силните мъже на синовете на Кидар, ще бъде малък, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, изговори това.