1И ето законите, които ще им обявиш:2ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; (Вт 15:12; Ер 34:14)3ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;4ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата и да останат при господаря и, а той да си излезе самичък; (Бит 21:10; Лев 25:44; Гал 4:24)5но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, – (Вт 15:16)6то господарят му да го заведе пред боговете[1] и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб. (Лев 25:39; Пс 81:1; Пс 81:2; Пс 81:6)7Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;8ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;9ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; (Изх 22:16)10ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.11Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.12Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт; (Лев 24:17)13но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата); (Вт 19:2)14а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. (Вт 19:11; 3 Цар 2:29; 3 Цар 2:31)15Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.16Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.17Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт. (Лев 20:9; Пр 20:20; Мт 15:4; Мк 7:10)18Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,19то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване. (2 Цар 3:29)20А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; (Лев 25:39)21но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.22Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;23ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, (Лев 24:20; Вт 19:21; Мт 5:38)25изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.26Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;27и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.28Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; (Бит 9:5)29ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.30Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.31Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него.32Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.33Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,34стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.35Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;36ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.
Изход 21
Верен
1Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.2Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.4Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да бъдат на господаря ѝ, а той да излезе сам.5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! –6тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.8Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.9Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.10Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната ѝ, облеклото ѝ и съпружеското сношение с нея.11А ако не ѝ отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.13Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.14Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.15Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви.16Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.17Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.18Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло,19ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен.20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже.21Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.22Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.23Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му.27И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му.28Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен.29Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви.30Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи.31Ако волът е убол било син, или дъщеря – според тази наредба на закона да му се направи.32Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни.33Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре,34притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово.35Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят.36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.