1На осмия месец, през втората година на Дария, биде слово Господне към пророк Захария, син Варахиев, син Адов: (Езд 5:1; Аг 1:1)2разгневи се Господ на бащите ви с голям гняв;3затова кажи им: тъй казва Господ Саваот: обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот. (Ис 31:6; Ис 45:22; Ер 3:12; Ез 18:30; Ез 33:11; Ос 14:2; Йоил 2:12; Мал 3:7)4Не бъдете като бащите си, към които се провикваха предишните пророци, думайки: тъй казва Господ Саваот: обърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела; но те не слушаха и не Ми дадоха внимание, казва Господ. (2 Лет 36:16; Зах 7:11)5Бащите ви де са? па и пророците ще живеят ли вечно? (1 Кор 10:5)6Но думите Ми и наредбите Ми, които заповядах на Моите раби – пророците, нима не постигнаха бащите ви? И те се обръщаха и казваха: както определи Господ Саваот да постъпва с нас по нашите пътища и по делата ни, тъй и постъпи с нас.7На двайсет и четвъртия ден от единайсетия месец, – това е месец шеват, – през втората година на Дария, биде слово Господне към пророк Захария, син Варахиев, Адов син:8видях през нощта: ето, един мъж на риж кон стои между мирти, които бяха в глъбнатината, а отзаде му рижи, сиви и бели коне; (Зах 6:2; Отк 19:11)9и рекох: кои са те, господине мой? И рече ми Ангелът, който говореше с мене: ще ти покажа, кои са те. (Зах 4:1)10И отговори мъжът, който стоеше между миртите, и рече: това са ония, които Господ прати да обикалят земята.11И те отговаряха на Ангела Господен, който стоеше между миртите и рекоха: обиколихме земята, и ето, цялата земя е населена и спокойна.12И отговори Ангелът Господен и рече: Господи Вседържителю! Докога няма да се смилиш над Иерусалим и над градовете Иудини, на които Ти се гневиш ето вече седемдесет години? (Ер 25:11)13Тогава в отговор на Ангела, който говореше с мене, изрече Господ слова благи, слова утешителни.14И рече ми Ангелът, който говореше с мене: провъзгласи и кажи: тъй казва Господ Саваот: поревнувах Аз за Иерусалим и за Сион с голяма ревност; (Зах 8:2)15и с голямо негодуване негодувам против народите, които живеят в покой, защото, когато Аз се малко разгневих, те усилиха злото.16Затова тъй казва Господ: Аз се обръщам към Иерусалим с милосърдие; в него ще се съгради Моят дом, казва Господ Саваот, и земемерна връв ще се протегне по Иерусалим. (Ер 30:10; Зах 4:9)17Още провъзгласи и кажи: тъй казва Господ Саваот: отново градовете Ми ще се препълнят с блага, и Господ ще утеши Сион и пак ще избере Иерусалим. (Зах 2:12)18И повдигнах очите си и видях: ето четири рога.19И рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това? Той ми отговори: това са роговете, които разпръснаха Иуда, Израиля и Иерусалим.20После Господ ми показа четирма работника.21И рекох: какво отиват да правят те? Той ми каза тъй: ония рогове разпръснаха Иуда, тъй че никой не може да подигне главата си; а тия дойдоха да ги изплашат, да отбият роговете на народите, които повдигнаха рога си против земята на Иуда, за да я разпръснат.
Захария 1
Верен
1В осмия месец, във втората година на Дарий, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Захария, сина на Варахия, син на Идо и каза:2ГОСПОД се разгневи силно на бащите ви.3Затова им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Обърнете се към Мен, заявява ГОСПОД на Войнствата, и Аз ще се обърна към вас, казва ГОСПОД на Войнствата.4Не бъдете като бащите си, към които викаха предишните пророци и казваха: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Обърнете се сега от злите си пътища и от злите си дела! Но те не послушаха и не Ми обърнаха внимание, заявява ГОСПОД.5Бащите ви къде са? И пророците живеят ли до века?6Но думите Ми и правилата, които заповядах на слугите Си, пророците, не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и казаха: Както ГОСПОД на Войнствата намисли да ни направи според пътищата ни и според делата ни, така ни направи.7На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дарий, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Захария, сина на Варахия, син на Идо, и каза:8Видях нощем, и ето, мъж, който яздеше на червен кон и стоеше между миртовите дървета, които бяха в дъното на долината; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.9И казах: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мен, ми каза: Аз ще ти покажа кои са тези.10И мъжът, който стоеше между миртовите дървета, отговори и каза: Те са онези, които ГОСПОД изпрати да обходят земята.11И те отговориха на Ангела ГОСПОДЕН, който стоеше между миртовите дървета, и казаха: Ние обходихме земята; и ето, цялата земя седи спокойно и е тиха.12А Ангелът ГОСПОДЕН отговори и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, докога няма да помилваш Ерусалим и юдовите градове, против които си негодувал тези седемдесет години?13И ГОСПОД отговори на ангела, който говореше с мен, с добри думи, утешителни думи.14И ангелът, който говореше с мен, ми каза: Извикай и кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион,15и се гневя твърде силно на охолните народи, защото Аз се разгневих малко, а те спомогнаха за зло на Израил.16Затова, така казва ГОСПОД: Аз се обърнах с милости към Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, заявява ГОСПОД на Войнствата, и мерителна връв ще се опъне върху Ерусалим.17Извикай още и кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Градовете Ми пак ще преливат от добро и ГОСПОД пак ще утеши Сион[1] и пак ще избере Ерусалим.18И повдигнах очите си и видях, и ето, четири рога.19И казах на ангела, който говореше с мен: Какви са тези? И той ми каза: Тези са роговете, които разпръснаха Юда и Израил, и Ерусалим.20Тогава ГОСПОД ми показа четирима ковачи.21И казах: Какво идват да правят тези? И Той проговори и каза: Тези са роговете, които разпръснаха Юда, така че никой не надигаше главата си; а тези са дошли да ги уплашат и да повалят роговете на народите, които надигнаха рог против юдовата земя, за да я разпръснат.