1И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:2сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Иерусалим. (4 Цар 25:1; Ер 22:30)3И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;4тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости; (Мих 3:3)5вземи отбор овци, и наклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.6Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! Горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! Къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие. (Наум 3:1; Ав 2:12)7Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах. (Бит 4:10; Пс 78:3; Ез 26:4)8За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.9Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! И Аз ще наклада голям огън. (Наум 3:1)10Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.11И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.12Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.13В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си. (Ез 5:13; Ез 16:42)14Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.15И биде към мене слово Господне:16сине човешки! ето, Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай; (Пр 31:10; 1 Кор 7:29; Сир 26:16)17въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж. (Вт 26:14; Ез 24:22; Ос 9:4)18И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.19И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?20И отговорих им: към мене биде слово Господне:21кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.22И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете; (Ер 16:7; Ез 24:17)23и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви – на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други. (Ез 24:22)24И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог. (Ез 12:6)25А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, – (Пс 143:12)26в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите. (Ез 33:21)27В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ. (Ез 15:7; Ез 24:24; Ез 29:21; Ам 5:13)
Езекиил 24
Верен
1И ГОСПОДНОТО слово беше към мен в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца и каза:2Сине човешки, запиши си името на този ден, на точно този ден! На точно този ден вавилонският цар настъпи срещу Ерусалим.3И произнеси притча към бунтовния дом и им кажи: Така казва Господ БОГ: Сложи котела, сложи и налей и вода в него.4Събери в него късовете му, всеки добър къс, бут и плешка; напълни го с избрани кости.5Вземи най-доброто от стадото и натрупай дърва под него; нека да заври добре и костите му в него да се сварят.6Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието – на котела, чиято ръжда е по него и чиято ръжда не излиза от него! Къс по къс го извади, за тях не е хвърлен жребий за избор.7Защото кръвта му е сред него, той я сложи на гола скала, не я изля на земята, за да се покрие с пръст.8За да надигна ярост, за да се извърши отмъщение, изложих на гола скала кръвта му, за да не се покрие.9Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието[1]! И Аз ще уголемя кладата за огъня.10Натрупай дървата, разпали огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека изгорят костите.11И постави котела празен на въглищата, за да се нажежи и зачерви бронзът му и да се стопи в него нечистотата му, да се унищожи ръждата му.12Усилията са напразни – пак многото му ръжда не излезе от него, ръждата му остана и в огъня.13В нечистотата ти има позор. Понеже те чистих, а ти не се очисти[2], затова няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.14Аз, ГОСПОД, изговорих това. Ще дойде и Аз ще го извърша, няма да отстъпя и няма да пощадя, и няма да се разкая. Според пътищата ти и според делата ти ще те съдят, заявява Господ БОГ.15И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:16Сине човешки, ето, Аз отнемам от теб радостта на очите ти с един удар; а ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти!17Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.18И аз говорих на народа сутринта, а вечерта умря жена ми. И сутринта направих, както ми беше заповядано.19И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?20И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:21Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.22И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,23и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви – на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.24И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.25А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им – синовете им и дъщерите им,26в онзи ден ще дойде при теб оцелелият, за да извести това в ушите ти.27В онзи ден устата ти ще се отвори към оцелелия и ще говориш, и няма вече да бъдеш ням. И ще им бъдеш за знамение[3] и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.