1Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,2защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие. (Изх 34:16; Вт 7:3; Съд 3:6)3Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.4Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва. (Изх 29:39; Ис 66:2)5А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,6и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.7От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, – в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.8И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.9Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим. (Пс 79:13; Ис 5:2; Ис 5:5)10А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,11които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си. (Вт 7:1)12Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека. (Изх 23:32; Изх 34:16)13И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, – защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, –14нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?15Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.
Ездра 9
Верен
1И когато това беше свършено, началниците дойдоха при мен и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи според техните мерзости – от ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците –2защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление.3И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен.4Тогава се събраха при мен всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог заради престъплението на отведените в плен; а аз седях като вцепенен до вечерната жертва.5А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:6Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.7От дните на бащите си до днес ние сме били в голям грях; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени в ръката на царете на други земи, на меч, на плен, на разграбване и на опозоряване на лицата ни, както е днес.8И сега за един кратък миг ни се оказа милост от ГОСПОДА, нашия Бог, като Той ни остави остатък и ни закрепи в Своето свято място, за да просветли нашият Бог очите ни и да ни даде малко съживление в робството ни.9Защото сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а ни е оказал милост пред персийските царе, за да ни даде съживление, за да съградим дома на нашия Бог и да издигнем развалините му, и за да ни даде крепостна стена в Юда и в Ерусалим.10И сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото ние оставихме заповедите Ти,11които си ни дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я завладеете, е нечиста земя заради нечистотите на народите на земите и мерзостите, с които са я напълнили от край до край с нечистотата си.12И така, да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате техните дъщери за синовете си, и да не търсите мира им и благополучието им до века, за да се укрепите и да ядете благата на земята, и да я оставите в наследство на синовете си до века.13И след всичко, което дойде върху нас заради злите ни дела и заради големия ни грях – въпреки че Ти, Боже наш, си ни пощадил повече, отколкото заслужават беззаконията ни, и си ни дал такова избавление –14пак ли да нарушаваме Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Няма ли да ни се разгневиш, докато се довършим и не остане никакъв остатък и никакво избавление?15ГОСПОДИ, Боже на Израил, Ти си праведен! Защото ние сме останалите избавени, както е днес. Ето, пред Теб сме с вината си, защото поради това никой не може да устои пред Теб.