1Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа; (Евр 2:11)2Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом. (Чис 12:7; Евр 2:17)3Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил; (Аг 2:9; Зах 6:13)4защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.5И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. (Пс 2:7; 1 Кор 3:16; Еф 5:23; Кол 1:23; 1 Тим 3:15)7Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му, (Пс 94:7)8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, (Изх 17:2; Пс 77:19)9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“. (Чис 14:23; Евр 4:11)12Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.13Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха; (1 Сол 5:11)14защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра, (Рим 8:17; Еф 5:30; 2 Пет 1:4)15докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“. (Евр 4:7)16Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея. (Чис 14:4; Чис 14:22)17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
Евреи 3
Верен
1Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,2който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.3Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.4Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.5И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;6а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай[1].7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,8не закоравявайте сърцата си както в преогорчението[2], както в деня на изкушението в пустинята,9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.10Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“12Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.13Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай[3];15докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчениетост. 7-8;.“16Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?17А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?19И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.