1Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; (Рим 16:21; Фил 2:19; 1 Сол 1:1)2тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.3Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. (1 Кор 9:20)4И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. (Д А 15:28)5И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.6Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.7А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.8И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.9През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!10След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.11И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,12а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.13А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.14И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.15А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:34; Мк 16:17)19Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; (2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. (Д А 4:31)27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. (Мк 16:16)32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.36Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.37Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. (Д А 22:25)38Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.39И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.40А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Деяния 16
Верен
1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия[1];7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел.15И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.19А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови[2].34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.