1Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;2и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.3И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.4Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:5щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;6а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.7Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.8В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.9Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!10Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;11а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.12Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.13Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.14Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?15Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“16Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.17Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.18Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;20и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.21Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.22И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.23А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.24[1](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.25Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:26„благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.27Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.28Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.29Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;30Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.31И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, –32и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.33И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.34Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.35Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,36на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.37Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,38и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.39Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.40Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.41И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.42Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;43избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,44та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,45за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“46А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,47и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти48и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.49Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,50и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.51Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:52„благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.53Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.54Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.55Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.56Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.57Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.58Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.59Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.60Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.61Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.62Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.63Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.64Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.65Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.66Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.67Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.68Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.69Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.70Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.71Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.72Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.73Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.74Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.75Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.76Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.77Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.78Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.79Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.80Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.81Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.82Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.83Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.84Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.85Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.86Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.87Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.88Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.89Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.90Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)91Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“92На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.93Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.94И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.95Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!96И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.97Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).98Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!99Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.100Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род.
Даниил 3
Верен
1Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му – шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.2И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапитеуправителите на провинции, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.3Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.4И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:5Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!6А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.7Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.8Заради това някои халдейци се приближиха при царя и издадоха юдеите.9Те проговориха и казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив до века!10Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;11а който не падне да се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.12Има някои юдеи, които ти си поставил над управата на вавилонската област – Седрах, Мисах и Авденаго; тези мъже, царю, не те зачитат; на боговете ти не служат и на златния образ, който си изправил, не се покланят.13Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. Тогава докараха тези мъже пред царя.14Навуходоносор проговори и им каза: Нарочно ли е, Седрахе, Мисахе и Авденаго, че не служите на моя бог и не се покланяте на златния образ, който съм изправил?15Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ – и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?16Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.17Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.18Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.20И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.21Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.22А понеже заповедта на царя беше строга и пещта беше изключително нагорещена, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.23А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.24Тогава цар Навуходоносор се ужаси и стана бързо, проговори и каза на съветниците си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани сред огъня? Те отговориха и казаха на царя: Вярно е, царю.25Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.26Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ, проговори и каза: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук! Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха отсред огъня.27И сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници се събраха и видяха тези мъже – че огънят не беше имал власт над телата им. Косъм от главата им не беше изгорял и долните им дрехи не се бяха изменили, и даже миризма на огън не беше преминала на тях.28Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.29Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.30Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във вавилонската област.