1Ако в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш, се намери убит, прострян на полето, и не се знае, кой го е убил,2нека излязат твоите старейшини и съдии и да измерят разстоянието от убития до градовете наоколо;3и стареите на града, що е най-близо до убития, нека вземат телица, с която не е работено, (и) която не е носила хомот,4и нека стареите на оня град отведат тая телица в пуст, неразработен и незасяван дол, и там в дола да заколят телицата;5и да дойдат свещениците, синовете Левиеви, (понеже Господ, Бог твой, ги избра да му служат и да благославят от името на Господа, и по думата им да се отсъжда всяка разпра и всяка причинена вреда,) (Вт 10:8; Вт 17:8)6и всичките стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над (главата на) закланата в дола телица, (Пс 25:6; Мт 27:24)7да обявят и кажат: наши ръце не проляха тая кръв и наши очи не видяха;8очисти народа Си, Израиля, който Ти, Господи, освободи (из Египетската земя), и не вменявай на народа Си, Израиля, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.9Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш (добро) и право пред Господа (твоя Бог).10Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш,11па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена, (Изх 34:16; Вт 7:3)12заведи я у дома си, и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си,13да съблече робинските си дрехи, да живее у дома ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; след това можеш да влезеш при нея, да и станеш мъж, и тя да ти бъде жена.14Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил. (Вт 24:1; Мал 2:16; Мт 19:8)15Ако някой има две жени – една обична, а друга необична, и му народят синове както обичната, тъй и необичната, и първородният бъде син на необичната, – (Бит 29:30; 1 Цар 1:5)16то, кога дели имота си между синовете си, той не може да даде първенство на сина от обичната жена пред първородния син на необичната;17но той е длъжен да признае за първороден сина от необичната (и) да му даде двоен дял от всичкия си имот, понеже той е начатък на силата му; нему се пада правото на първородство. (Бит 49:3; 4 Цар 2:9)18Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, и те са го наказвали, но той ги не слуша, – (Вт 13:6; Вт 13:8)19то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при стареите на града си и при вратите на своето местопребивалище20и да кажат на стареите от своя град: „тоя наш син е буен и непокорен, не слуша думите ни, прахосник е и пияница“;21тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт: тъй изтребвай злото изсред тебе, и всички израилтяни ще чуят и ще се побоят. (Вт 13:11; Вт 17:13; Вт 19:19; 1 Кор 5:13)22Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на дърво,23тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял. (Гал 3:13)
Второзаконие 21
Верен
1Ако в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш, се намери някой убит да лежи на полето и не се знае кой го е убил,2тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и да измерят разстоянието до градовете, които са около убития.3И старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която още не е работено и която още не е теглила ярем,4и старейшините на онзи град да закарат юницата в долина на постоянно течащ поток, която не е нито орана, нито засята; и там, в долината, да пречупят врата на юницата.5Тогава да се приближат свещениците, синовете на Леви, понеже ГОСПОД, твоят Бог, избра тях, за да Му служат и да благославят в Името на ГОСПОДА; и според тяхното слово да се решава при всеки спор и всяко насилие.6И всичките старейшини от онзи град, който е най-близо до убития, да измият ръцете си над юницата, чийто врат е бил пречупен в долината,7и да отговорят, и да кажат: Нашите ръце не са пролели тази кръв, нито очите ни са видели.8Дай умилостивение, ГОСПОДИ, за народа си Израил, който си изкупил, и не считай вината за невинна кръв на народа си Израил! И кръвта ще им се прости.9Така да отмахнеш вината за проливането на невинна кръв отсред себе си, като направиш това, което е право в очите на ГОСПОДА.10Когато излезеш да воюваш против враговете си и ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде в ръцете ти и вземеш от тях пленници,11и видиш между пленниците хубава жена и я пожелаеш, и я вземеш за жена,12тогава да я заведеш у дома в къщата си и тя да обръсне главата си и да изреже ноктите си.13Да съблече и дрехите на пленничеството си и да остане в къщата ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; и след това можеш да влезеш при нея и да ѝ бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.14Но ако не си доволен от нея, тогава да я оставиш да си иде, където желае; но за пари да не я продаваш; да не я заробваш, защото си я унижил.15Ако някой има две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му родят синове – и любимата, и нелюбимата – и ако първородният син е на нелюбимата,16тогава в деня, когато завещае имота си на синовете си, той не бива да направи първороден сина на любимата вместо сина на нелюбимата, който е първородният,17а да признае първородния, сина на нелюбимата, като му даде двоен дял от целия си имот, защото той е началото на силата му; на него принадлежи правото на първородния.18Ако някой има необуздан и бунтовен син, който не се подчинява на гласа на баща си или на гласа на майка си, и те го наказват, но той не ги слуша,19тогава баща му и майка му да го хванат и да го изведат при старейшините на града му и при портата на мястото му.20И да кажат на старейшините на града му: Този наш син е необуздан и бунтовен; не слуша гласа ни, прахосник е и пияница.21Тогава всичките хора от града му да го убият с камъни и да умре. Така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.22Ако някой е извършил грях, заслужаващ смърт, и бъде убит, и го окачиш на дърво,23тялото му да не остане през нощта на дървото, а непременно да го погребеш на същия ден – защото обесеният е под Божие проклятие – за да не оскверниш земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.