1А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите. (Пс 104:17; Д А 7:9)2И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина. (Д А 7:9)3Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му. (Бит 21:22; Пс 1:3)4И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.5И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си). (Бит 30:27; Ис 45:4)6И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.7И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене. (Йов 31:1; Пр 7:5; 2 Пет 2:14)8Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;9в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога? (Йов 24:15; Ис 29:15; Сир 23:27)10Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,11случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;12тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете и, затече се и избяга навън. (2 Цар 13:11)13А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,14извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо, (Сир 25:19)15а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.16И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.17Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);18но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.19Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;20и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата. (Пс 104:18)21Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. (Д А 7:8; Прем 10:14)22И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.23Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва. (Бит 39:3; Пс 1:3)
Битие 39
Верен
1А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2И ГОСПОД беше с Йосиф[1] и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина.3И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него[2], и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше,4Йосиф намери благоволение пред него[3] и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.5И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.6И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.7И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен!8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има.9В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея.11А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата.12И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.13А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън,14тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,15а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.16И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.17И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,18но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.19Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна.20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.21Но ГОСПОД беше с Йосиф[4] и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник[5].22И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.