1Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.2И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.3След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.4Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.5И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.6Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.7И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.8И рече (и Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.9Ангелът Господен и рече: върни се при господарката си и и се покори,10И пак и рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.11И още и рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;12той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.13И нарече (Агар) Господа, Който и говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.14Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои[1]. Той се намира между Кадес и Баред. (Бит 24:62)15Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил. (Гал 4:22)16Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
Битие 16
Верен
1А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.2И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.3И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.4И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката ѝ стана презряна в очите ѝ.5Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите ѝ. ГОСПОД нека съди между мен и теб!6А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето ѝ.7Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,8и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.9А Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете ѝ.10Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.11И Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил[1], защото ГОСПОД чу скръбта ти.12Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго – против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.13Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа[2]; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?14Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои[3]; ето той е между Кадис и Варад.15И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.16А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.