1Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Той не върши това, което беше право пред ГОСПОДА, както баща му Давид,2а ходи в пътищата на израилевите царе и направи и леяни идоли за ваалимите.3Той кадеше в долината на Еномовия син и изгори синовете си в огъня според гнусотиите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.4Той жертваше и кадеше по високите места и по хълмовете, и под всяко зелено дърво[1].5Тогава ГОСПОД, неговият Бог, го предаде в ръката на арамейския цар. И арамейците го разбиха и взеха от него голямо множество пленници и ги отведоха в Дамаск. Беше предаден и в ръката на израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.6И Факей, синът на Ромелия, изби сто и двадесет хиляди души от Юда в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили ГОСПОДА, Бога на бащите си.7И Зехрий, един силен мъж от Ефрем, уби царския син Маасия и управителя на двореца Азрикам, и Елкана, втория след царя.8И израилевите синове отведоха в плен двеста хиляди жени, синове и дъщери от братята си. Заграбиха от тях и голяма плячка и отнесоха плячката в Самария.9А там имаше един ГОСПОДЕН пророк на име Одид. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже ГОСПОД, Бог на бащите ви, се разгневи на Юда, Той ги предаде в ръката ви. И вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.10И сега възнамерявате да държите синовете на Юда и Ерусалим като свои роби и робини. Но у самите вас няма ли престъпления против ГОСПОДА, вашия Бог?11И сега, послушайте ме и върнете пленниците, които пленихте от братята си, защото яростният гняв на ГОСПОДА е върху вас.12Тогава някои от главите на синовете на Ефрем – Азария, синът на Йоанан, Варахия, синът на Месилемот, и Езекия, синът на Селум, и Амаса синът на Адлай – станаха против идващите от боя и им казаха:13Не довеждайте тук пленниците, защото престъпление против ГОСПОДА тежи върху нас, а вие искате да добавите към греховете ни и престъплението ни – защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв има върху Израил.14Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред началниците и пред цялото събрание.15И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всичките голи между тях. Облякоха ги и ги обуха, и им дадоха да ядат и да пият, и ги помазаха. А всичките немощни от тях пренесоха на магарета и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. И се върнаха в Самария.16В онова време цар Ахаз изпрати до асирийските царе за помощ.17И едомците пак дойдоха и разбиха Юда, и взеха пленници.18И филистимците нападнаха градовете на низината и южната част на Юда, и превзеха Ветсемес и Еалон, и Гедирот, и Сохо и селата му, и Тамна и селата му, и Гимзо и селата му и се заселиха там.19Защото ГОСПОД смири Юда заради израилевия цар[2] Ахаз, понеже той направи Юда разюздан и върши големи престъпления против ГОСПОДА[3].20И асирийският цар Теглат-Феласар дойде при него и го притесни, а не го подкрепи.21Защото Ахаз беше оголил ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и началниците и беше дал всичко на асирийския цар, но това не му помогна.22И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.23Той жертваше на боговете на Дамаск, които го бяха поразили, и казваше: Понеже боговете на арамейските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, и ще помагат и на мен. А те станаха причина да падне той и целият Израил.24И Ахаз събра съдовете на Божия дом и строши съдовете на Божия дом; и затвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.25И във всеки един юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи ГОСПОДА, Бога на бащите си.26А останалите му дела и всичките му пътища, първите и последните, ето, записани са в Книгата на юдовите и израилевите царе.27И Ахаз легна при бащите си и го погребаха в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Езекия.