1Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога.2И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име.3После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго.4И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог:5Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали,6а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет.7Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА:8Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му!9Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела[1]!10Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!11Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги!12Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му,13ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани!14Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.15Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения,16завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак,17завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет,18като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.19Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея,20когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ,21Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях,22казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!23Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му!24Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела!25Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове.26Защото всичките богове на народите са нищо[2], а ГОСПОД е направил небесата.27Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му.28Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!29Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!30Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.31Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува!32Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него.33Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята.34Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!35И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава.36Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА.37Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден;38и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари.39А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон,40да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил.41И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна[3].42И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.43И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.