1За първия певец. Псалм на Давид. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.2Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание –3без говорене, без думи, без да се чуе гласът им.4Вестта[1] им е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето;5то като младоженец излиза от стаята си, като силен мъж се радва да тича във пътя.6Излиза от края на небесата и обикаля до краищата им, и от топлината му нищо не се скрива.7Законът на ГОСПОДА е съвършен, освежава душата; свидетелството на ГОСПОДА е вярно, прави невежия мъдър;8наредбите на ГОСПОДА са прави, веселят сърцето; заповедта на ГОСПОДА е светла, просветлява очите;9страхът от ГОСПОДА е чист, пребъдва вечно; присъдите на ГОСПОДА са истинни и всички до една справедливи.10Желателни са повече от злато, от изобилие от чисто злато; и по-сладки са от мед и от капките на медена пита.11Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда.12Кой осъзнава прегрешения? Очисти ме от тайните грехове.13Също и от греховете на гордостта предпази слугата Си – да не ме владеят. Тогава ще бъда безукорен и ще бъда чист от голямо престъпление.14Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!