1Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!