1Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.2Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.3Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.4Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.5Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.6Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.7Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови.8Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми[1].9Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми.10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.12Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.13Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;.14Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден[2].15Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.16Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.17Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.18И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.19Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!20Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.21Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:22Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.23Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.24Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.25Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.26Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.27Добро е за човека да носи ярем в младостта си.28Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.29Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.31Защото Господ не отхвърля завинаги,32а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.33Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.34Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,35да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,36да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?[3]37Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?38Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?39Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?40Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!42Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.43Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.44Обви се с облак, за да не проникне молитва[4].45Помия и измет ни направи сред народите.46Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.47Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.48Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.49Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,50докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.51Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.52Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.53Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.54Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!55Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.56Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!57Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.58Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.59Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми[5], отсъди правото ми!60Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.61Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,62говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.63Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;.64Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!65Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!66Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!