1В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,2защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.3И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.4А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия[1],5беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.6Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя7и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.8И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.9После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.10И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.11Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом?[2] И ги събрах и ги поставих на мястото им.12И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.13И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.14Помни ме, Боже мой[3], за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.15В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.16Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.17Тогава се скарах с благородните от Юда[4] и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата[5]!19И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.20Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.21И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.22И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой[6], и за това и се смили над мен според голямата Си милост!23В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.24И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.25И се скарах с тях[7] и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!26Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.27И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?28И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат[8], и аз го изпъдих от себе си.29Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!30Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.31Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро[9]