1Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.2От земята се взема желязо и от камък мед се топи.3Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.4Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.5Земята – от нея идва хлябът, а се разравя като огън.6Скалите ѝ са източника на сапфири и в нея има златен прах –7път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;8гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.9На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.10Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.11Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.12Но мъдростта къде се добиваст. 23;? И къде е мястото на разума?13Човекът не познава стойността ѝ и тя не се намира в земята на живите.14Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.15Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.16Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.17Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.18Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.19Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто златост. 18;.20Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?21Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.22Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.23Бог разбира пътя ѝ, Той мястото ѝ знае.24Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.25Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,26когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,27тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.28И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.